Лежа си (полуразмазана ;)) на плажа и направо не мога (още!) да повярвам къде се намирам, и кога, и как. Времето е прекрасно и идеално за плаж, може би само водата не е 27 С° ;). Чак се чудя защо ли ми трябваше да се наспивам днес (чак пък толкоз ;)), ама тялото със сигурност ми благодари за по-олекотената програма до обяд. Краката тука в чудо ми се виждат ... Най-много да заякна ;).
Чух се по обяд с Баба Д. за половин час и много добре ми дойде :). Честитих й пак (веднъж предварително и веднъж на патерици ;)) и й пожелах с много здраве догодина за голямата годишнина (80 г.!) да ми дойде на гости тук, да види на какво се радвам толкоз ;).
После си пихме кафетата с Юлки пред камерите и аз вече се хващам, че почвам да се чудя как да приключа с немското си учене час по-скоро и веднъж завинаги :)) и да пристигам тук следващата пролет, да си опитвам най-сетне късмета.
Лелее, ами плажа! В 14 ч. дойдох и просто не знам как ще си тръгна за срещата с Весито вечерта ;). Ха-ха, сигурно, защото ще е с някаква нейна приятелка, която говори немски. Представяш ли си - как е възможно това !?!, че ми липсва езикът! Мисля, че перфектното ще ми е да работя на немски, да живея на испански (пардон, каталунски ;)) и да се социализирам на английски :))). Е добре де, и български ;). Или най-добре на всичките ;).
Лелееее, ама тия „сладурки“ с „Masaajeeee“ и „Cervezaaaa“ са на всяка втора крачка, като пясъчни мравки ;). Интересно е как и на тях, и на шума и лудницата/ тъпканицата все по-малко им обръщам (достатъчно) внимание. Да видим кога ли ще почнат да не ми пречат ;). Надявам се шумът/ звукът на вълните и събирането на мидички да ги надвива винаги :)).
Размазала съм си се под синьото слънчево чадърче от Леля със синьозеления бански от Мама и даже внимавам да се пазя от слънцето ;). Само като си помисля как там горе (че и долу вдясно ... бе все вкъщи) е вече маx 7 C° и по планините вече е валяло сняг ... а аз тук си се потя ли, потя – като един чужденец ;) и ... гледам веднага да го забравя ;р. За още поне седмица, пък после ще му мисля пак.
Сега-засега ще се старая да ми е само густо :)). Даже и за излизане имам тук вече повече с кой, отколкото „вкъщи“. Довечера пак с Веси, вчера с Леда, „вкъщи“ тук с Радост и нейната Елена ... и има даже още две невидяни!
Гълъбите ни заобикалят любопитно и даже прекалено близо и чакам всеки момент да ми разчопкат някоя семка в косата ;). Ако не ги изпревари някоя азиатка да ми масажира напрегнатите точки ;). Добре, че поне мъжете с чашите „Mojiiiitoooo“ не са чак толкова нахални.
А дали да не се заровя в пясъка до ушите ;). Време ми е да сменя дейността, че вече и аз не си разбирам пясъчния почерк. Или пък е време за солената вода пак, та-рам-ти-ти :))).
[Концентрирано настроението ми в sms: „Забравила съм колко е солена морската вода тук! :) Ама пък очичките ми сигурно са по-грейнали от слънцето и по-синьозелени и от хоризонта, и от банския ми ;). Гали ме кристално 27-градусово слънце под мноого палми :). А аз вече се чувствам на мястото си :))). Мар.“]
След плажа се оправих home „набързо“ и (към 19 ч.) позакъснях, разбира се, за срещата, ама нейсе. Поне така си подърдорихме на немски, че чак се зарадвах иии ... се потвърдиха опасенията/ съмненията ми, че езикът наистина ми е липсвал!!! Все още не мога да го повярвам ... was auch immer.
След това за има-няма половин час ми се отзова Цвети Адашката („Бебето“) и към 21:30 ч., късно-късно за немския ми режим ;), ме води да хапна аржентински пици нейде из квартала „El Born“ и после обикаляхме gefühlt безкрайно, за да си намерим маса с две столчета, че да изпием по едно бяло охладено вино – в тон със сезона, какво сега ;). Това улиците, и съответно барчетата, бяха апропо претъпкани заради утрешния (пореден) празник, демек неработен ден, демек йеййййй, юруш всичкото народ по улиците ;))) Е как да не ми прилича на родина, ми кажи ;). И дъра-бъра, 100 чадъра :)). Разбрах как се става от изрядна счетоводителка на голяма барселона-loving-чанка ;)). Идеално, точно това ми трябва :)! Накрая даже се и засилихме към някакво „Couch Surfing“ парти, ама ... много пешеходстване и после тъпканак (нали е празник), та си останахме с добрите намерения.
Нищо де, ако тука най-тежкото нощно прибиране трае час – охооо, това да са ми проблемите, нали ;). Краката ми иначе са леш ...
No comments:
Post a Comment