12.10.2011 г., сряда, почивен ден – поредният празник на ... май няма значение кой ;)

Да му се не знае аaаахмáха! Значи, в немско единствено съм разбрала да има национален празник, и съответно неработен ден, на 03.10. ... А тука досущ като в милата родина – средно всеки 13ти ден е „нечий“, и в един момент вече не те и вълнува кой е светецът или защо, важното е да е Day Off :)))

Здраво отспиване на женския отбор – двенките до към 11 ч. +/- , ама аз пак кукуряк ... и до 9:30 ч. Помотах се на компютъра, почаках ги, почаках, па завъртях по обяд едни палачинки за закуска :), както бях обещала :). И много им харесаха пак, като гювечетата, ураа :))). Голям труд (като за мен ;)), ама с кеф и удовлетворително признание после :). След още домашно моткане (поне успях да пратя няколко снимки на Нашите, че голямо снимане, голямо нещо!) и успяхме да се засилим и към плажа :). 5 мин. до там! Има да го сънувам това ... поне цяла зима ;). Там от 15 до 16ч. поне беше ... ама една тарапана, едно чудо! Във водата – супа топчета, а около нас някакви крякащи, крещящи, викащи, невъзпитани и доста невротични испански семейства ... И все пак, докато ме гали (още) езикът им – нямам толкова мн против ;).

После обаче стана „интересно“ за мен – още на тръгване: ожаднях съвсем, огладнях, притъмня ми, бе ... с една дума – слънчасах! Е па за такова нещо нямаше да се сетя!!! ;))). Помолих девойките да мина през душа първа и даже, въпреки че не успях в морето да си потопя главата, сега почувствах нужда да си охладя мозъка. Успокоих се с остатъка от ориза със зеленчуци и се пльоснах със сетни, „отнесени от слънцето“ сили да спя (безпаметно) – с чисто мократа коса! Тя си изсъхна спокойно, а аз след 3ч. плаж успях да спя/ дремя/ въртя се 4,5ч. ... Май не е добра идеята да си го причинявам пак ;/. Най-много с Веси &Со. в събота на плажен волейбол :)), иначе такъв мачарок главата не си я ща пак ... :/// 
Хахаха, да паднеш от смях, нали – Марина да не иска на плаж ;р)).

И, разбира се, познай какво следва – в 22ч. „само“, за да ида до едното място, станах и вече е след 24ч. на дивана, а аз ... сигурно ще броя след малко овце наум ;).

Поне си лакирах всичките нокти и сега от седефено светло розово на краката съм до крещящо розово (та дрънка ;р) на ръцете ;). Утре поне ще ми е шарено ;)). Каня се да изкарам целия ден най-сетне навън, че кой знае кога пак ще ми се отдаде такава възможност ;).

Моето закъсняло лято през октомври, по испански му наваксано ;)).