Днес даже ми се прищя да пропусна писанията тук ... да си редовен и неотклоним (в каквото и да е ;)) не е шега работа ;). Едно тежко червено винце zu dritt ей сегинка, за Татково здраве :), и съм Мата Хари ;).
След всичкото обикаляне тия дни, и всеки ден като че ли все повече ;), краката ми се стягат, открих си направо нови мускули, а за дупето да не говоря, чак взе да става венецианско ;р)). Тялото ми определено се радва на всичкия чист въздух и упражнения (и въздушни, и сърдечни, и направо сбор – и душевни ;)). Но най-вече мисля, че НЕ ми липсва хроничната и така типична немска Hektik – думичка, която на родния си език не знам. Чувствам как почвам да дишам все по-равномерно и спокойно, няма я оная наш’та ортикария с Кака ;).
А пък какъв РД подарък ще има тя този път ... не приемам да не й хареса ;). Не се допуска! На всичкото отгоре ще бъде изработен специално за нея. Днес го доуточних с die Künstlerin Леда, gespannt съм да го видя вдругиден. А пък за Максичка харесах цифром и словом 3/ три подаръка!
Невероятни места видях и днес - страашни снимки :))). Имам после да си се филмирам с тях поне половин зима ;). Тоя град е неизчерпаем, от вече повече от седмица не съм се спряла и още не съм обиколила „най-необходимото“!!! Представям си да може всеки ден да си избираш от това изобилие. И колкото и да ти е станало тежко от работния ден или от ежедневието изобщо, стигат ти едни пеещи фонтани да ти прочистят главата :)).
Днес програмата включваше: „пре“спиване (до 12ч., с три завъртания „само“ ;)); спокойна закуска и илизане към 13ч.; шляене под 30°С градусовото синьо слънце по променадата пред Maremagnum; качване на „тавана“ на колоната на Колумб – с асансьор поне (пфииууууу, спестиха ми стълбите прелюбими!) с невероятната гледка във всяка една възможна и мислима посока; кафенце после лежерно по Las Ramblas; (пре)откриване на моята Plaça Reial с фонтанченцето с палмичките и лампите-чудо ;))); още шляене/ schlendern по Las Ramblas; шаренийките по сигурно най-известния и посещаван базар La Boqueria (вляво по средата), а и какво свежо хапване си спретнах от там :); няколко разочароващи опити за пазаруване по Plaça Catalunya; и после пешачката в посока Plaça Espanya; много ходене, много витрини и все пак няколко успешни покупки :)...
В крайна сметка целта беше постигната: пеещите фонтани! Питай ме след 13тия път как е ;)). Засега – един път не стига! Много снимки, много нещо. Даже с риск за апарата от всичките пръски. Ама пък отсреща в „mall-а“ колко е приказно на терасата :) 360° гледка, насам Sagrada Familia в далечината, натам – Tibidabo. Наблизо статуята „жена с птица“ (или нещо подобно...) на Miró, но най-вече – Montjuic отпред :))). Само да щракаш, щракаш, щракаш :))).
В крайна сметка целта беше постигната: пеещите фонтани! Питай ме след 13тия път как е ;)). Засега – един път не стига! Много снимки, много нещо. Даже с риск за апарата от всичките пръски. Ама пък отсреща в „mall-а“ колко е приказно на терасата :) 360° гледка, насам Sagrada Familia в далечината, натам – Tibidabo. Наблизо статуята „жена с птица“ (или нещо подобно...) на Miró, но най-вече – Montjuic отпред :))). Само да щракаш, щракаш, щракаш :))).
Та даже и магазините успяхме да обиколим във въпросния „mall“ zu dritt. В метрото вече клепахме на уморени парцали, но аз все пак пообикалях още около 3/4 час около нас след нашата спирка. Estació de França леко ме отегчи (ми то на тоя фон и конкуренция ;)), но пък до Mercat de Barceloneta – кварталния пазар ;) – открих на прибиране едни сладки графити „La casita“ със сърце и много свежи цветове на ролетни щори (врати). Тази идея тук (so nach dem Motto „Малко да имаш, ама навреме да ти дойде“ ;)) я намирам за изключително зареждаща :))). Подобно на нашарените остатъци от Берлинската Стена, но някак си без негативната историческа нотка, а и са някак си в сегашно време тези тукашните ролетни графити ;)). „Просто“, но толкова освежаващо и разведряващо!
 |
| Малко да имаш, ама навреме да ти дойде ;) Толкова зареждащо! |
И накрая познай – ееееейййййй толкова сладолед вкъщи (голямо откритие се оказа тоя евтинджоз!) тип „децата нямат спирачки“ ;)). Докато не го замених със сухари с пастет ;). Но завършекът беше възможно най-подобаващият – червено винце с кашкавал :))).
И след кило приказки (и поне още две слушателски ;)) ето ме пак изкъпана в леглото – пак изморена, пак с много впечатления, и пак много доволна :))). Не ми липсват нито Fb., нито даже любимата Ябълка ;)). Заменям чисто сърдечно и (почти) без замисъл (и то заради частта на „плода“ ;р) 2/3 от тях за 1/3 (поне ;)) живот, и то, ако може, от тукашния ;))). Чист (че и морски ;)) въздух, усмихнати ведри лица, пъстри екипи, чудновати къщи, приказни улички, и ... и ... и ... :))).
Да, признавам си – липсват ми само Нашите ... Най-много :(. Особено днес, на рождения ден на Татко. Радвам се поне, че го чух. Добре че симпатягата в офиса на „Orange“ ме сметна за Erasmus-ка и ми подари free минутки :)). Толкова жалко, че надали на тоя пуст свят има/ ще (за)има и едно място, на което да се съберем цялото семейство, ама ... ;(((. Да беше България родна такава ... или онакава ... и изобщо „ако баба ми беше мъжка“ ;)) и т.н. Стискам си палци поне за в бъдеще да може да се виждаме по-често и/ или редовно любимците, а пък за точното ми място – има още време ;)).
Засега се радвам на още един уикенд в Барселона :))) и се обръщам да прегръщам звездите ;))).
(02:01 а.m.)
No comments:
Post a Comment