(17:15 ч.)
НЕ Е ИСТИНА!
Седя си на една sonnengebadene пейка насред Plaça Catalunya (даже втори път днес :)), разсейвам се в почивката си от едната част на стария квартал (barrio Gótico май ;)) към другата. Днес съм на древна вълна ;). Облечена съм като за немските ми стандарти толкова оскъдно, че би трябвало да пощръклея от радост ;). И аз го правя! Ако/ Като се сетя за вчерашните ми писания по случай първия ми ден (пак) в любимия град, и ме досрамява чак дали не прекалявам. Но наистинa се чувствам добре на това място, хубаво ми е и съм като „успокоен рак в своите си води“ :D
Имам да разглеждам километри още от „аааа“ и „ооооо“, и съм се заредила за много, много снимки, емоции и емоцийки за торбичката със спомени и идеята, че ще ме бъде тука ;). Хората ми допадат, някак си даже и въздухът ми е много по-уютен. Като че ли съм в някаква сполучлива (тип „Best Of“) компилация от любимото ми в Европа. Не е немският много висок стандарт, да. ОК, но е висок – определено, достатъчно висок, за да е добър (а и да не забравяме все пак кой откъде е тръгнал, нали така ;)). Наеми, ядене, излизане, да не говорим за „излишните“ харчове – всичко е по-скъпо (и то не непременно обяснимо). Но и това се преживява, като си прецениш кое ти е по-важно.
Лудницата е голяма. И много, много шумна. Обаче има ЖИВОТ!!! Усмивки и прегръдки или „ненужни“ сърдечности има в изобилие, а топлината лъха отвсякъде. Представям си също, че на хората тук повечето време им е хубаво, отколкото „депресирано“ и/ или скучно. Бе изобщо мястото за мен, за морската ми душичка, за замръзналата и за отегчената ;).
Чудя се дали не прекалявам, щипя се от време на време, ама ... все съм ухилена :))). Намерих си и приятелките вече – и двенките (Веси и Радост) са страхотни, точно както предполагах. За пълнеж на програмата има колкото искаш, и никой не е изморен/а и желаещ/а да си кисне вкъщи. Живее им се на хората бреееей ;) И живеят, не се кумят, ни маят прекалено ;).
Има много шарени лица и „одежди“, впечатленията дебнат отвсякъде ;). Дори успях да си харесам още едни обички вече, пак от същото място като миналия път, ама тоя път и с подходящо в морски цветове герданче :). Обещавам да му придам най-барселонския смисъл ;). Както и на обличането си сега :P.
Много съм доволна, че взех това спонтанно решение в миналата събота, 01.10., този така прекрасен ден от моя живот (еле пá немския ;)). Драго ми е на сърцето тук, на това морско място, и топло ми е на душичката ;)). И ще прекарам почти две седмици тук! Уаууу – wie geil ist das denn! Mi sueño.
(21:30 ч.)
Шарен свят! Чуден свят :)). Цял следобяд се разхождах из стария град/ квартал и краката ми определено ще го помнят ;). Обаче съм твърдо решена, че ще се калявам, ще отслабвам, ако трябва ;) – само вода пия ... И изобщо ще правя каквото ми щукне ;).
А кааааааакъв дъжд се изсипа! Не е за вярване, но последният ми такъв преживян е точно от преди 2 години по същото време – и познай къде – пак тук! Проливен, впечатляващ със светлините и цветовете си, и кратък! Язък, че не можеше да снимам и тогава ;). Но точно преди това пък си се кефих с техниката на пейзажите, ама колкото си исках ;). Обикалях из малките улички с високи сгради и без светлина и въздух (но за сметка на това с опикани ъгли ;)), губих се нарочно и даже се заседях нарочно пред MACBA, та си харесах и скейтърите ;). Невероятен късмет, хванах и дъга над музея! После мернах и един папагал из клоните на една палма :).
(... и тук се прибраха девойките „хазяйки“ вкъщи от работа и се захванахме със сангриите местно производство ;))
No comments:
Post a Comment