... (to be continued)
След има-няма година, ето ме отново обратно, с цялостната версия на може би най-запомнящия се ден от всички в тези приказни две седмици:
Така! Ако не забелязвам безумно бавния
испански интернет, всъщност изгубих час за прехвърляне на данни, а преди това
още толкова се прибирах пеша от горе-долу Plaça Reial, хубавият ми;) Такава нощна лудница!!! Няма
описание, трябва да се види и усети еднолично ;). Вече свикнах да ми обръщат
(пак) внимание навън и да ме заговарят и подсвиркват, остава и перманентно да
си държа брадичката перпендикулярна занапред :)). То с хубавото как лесно се
свиква, нали :). И вече 20° C нощем
ни е студено, нали ;р. Денем на “само” 22/23° C и
вятър ауууу – на плаж не щем ;р. Бе изобщо – проблеми големи ;)).
Като например и защо не си тръгнах с въпросния батко,
на който даже и името не можах да чуя в тази шумотевица, и то пред сцената, тц
тц… Ами защо … защото не съм още готова, затова. Някак си, ако можеше оня ми ти
пуст “хубостник” да не се беше се сещал да ме търси пак точно онзи ден, (в
неговия си типичен ритъм, през 3 до 6 мес. ...). Абе ще ми мине на мене чудесно
:) на едно такова място :)) един такъв ;))). Ама още не съм тук, а и още не ми
е до “друго”. Определено ми липсва близостта и човешката топлина (и буквалната,
и преносната ;)) и даже този като по испански съвсем нормално ме докосна веднъж
(или дваж-триж ;)), ама по ръката само, споко все пак ;), та направо ми се
прищя за някой и друг кратък момент 1 (2 – 3 ;)) топли/ стоплящи прегръдки
:))). За повече още се паникьосвам (явно), но и това ще ми дойде, не се шашкам
прекалено. Само да е в моя ритъм – “на час по лъжичка” ;), и ще се оправя и
всичко ще ми мине”у ред” ;Р. Няма да ми минат ни депресии през ума, ни студове,
ни мамини синчета, ни дяволи други. Едно по едно, стъпка по стъпка :).
Тааа Баткото – да си дойда пак на думата и червената
нишка ;), беше много готин :))). Съвсем сериозно – mit Abstand най-заслужаващият
си в заведението – висок, хубав, здрав “колкото трябва” – тип “четирикрилен
гардероб” не ща, мерси; а и широкия гръб го измерих на око и ме покрива, споко
;)), тъмен тип (иначе бял, няма страшно, Тате ;р)) – учудващо за мен, но пък с
оня специален блясък в очите, който “го могат” само ония чернооките, както ги
нарича Баба ;Р и, който определено ме привлича :). Стилно облечен, чист (и уши,
и нокти, и врат от коса, и върховете на обувките, и ризата, и т.н., да
продължавам ли ;р)), с хубави ръце (поздрави на Юлки ;))) – което за мен значи
чисти и с правилна форма, без черно под по възможност не прекалено късите и
неодъвкани нокти, ама ... и без лак, моля моля ;)). Страхотен английски и
приятно много/ достатъчно обща култура :)) Аз тука, ако не си възкръсна любимия
език, та на ;р). Определено в някой следващ момент бих опитала един такъв
екземпляр, с удоволствие :))). Аааа, да, и още нещо – без да ми мирише на нещо
конкретно (ако не се брои сладникавия, като че ли с канела, дъх на бира,
тукашна някаква, примерно San Miguel), някак си
не ми замириса на “мое”. А нали на мен това мноооого ми значи (поне на
подсъзнателно ниво) ... Ако ще и да си въобразявам прекалено много, някак си
още на 3тата сек. след като го забелязах, го видях всичкото това горе описаното,
оцених го и ... го отклоних (като идея сега-сега). И като навъртях за още 13
сек. Поне 3 “филма” (какво би било, ако ...), и като ми се зави свят, и като
... и ако ... и просто спрях да го мисля и реших да не се насилвам повече – ако
не друго, поне това съм си го обещала. Та сладкия Батко тип Орландо Блум (сетих
се най-сетне на кой ми напомняше! ;)) си го “поръчвам”, щом е тукашен
лондончанин, да ме открие пак следващия път ;Р. Ааама, ако може, и да е малко
по-малко приказлив, моля ;). Все си мисля, че мъж да говори повече от мен –
нещо тука не е съвсем наред! Този просто НЕ спря! Вярвай ми, няма шега, над ½
час седя до мен и ми вися отдясно – как пък поне за малко не млъкна ... Все пак
се бях разположила току пред сцената, на най-шумното ... И аз уж съм отишла там
да жива музика, надута до болка почти, и той на всичкото отгоре ми говореше на
хронично по-лошото ухо. Нали даже тоя месец бях на доктор специално – трябвало
да си трая такава “чувствителна”. Във всяко едно отношение. Ама той се и
пошегува с това по едно време и ... някак си в повече ми дойде, ако ще да е
подсъзнателно и/ или не нарочно. Не ме остави значи да си слушам на спокойствие
;))).
Нищо, другия път от всичко по повече :)). Я виж как
хубаво напредвам :).
Музиката беше много приятна иначе, страшен глас и сладък
коктейл. Даже накрая получих повече от очакваното ;). Например и завистливи
женски погледи, бях приятно “поласкана” ;Р. Все пак :))). Най-готиният пич на
вечерта да ми се залепи (доста буквално!), и наистина евала му правя за опита, защото
не се отказа до последно. Сериозно, за около 3 сек. имаше шанс да тръгна с тях
към следващия бар. А аз какво ... лежа си кукуряк в 6ч. “заранта” в леглото и нижа тука ситни
нанизи ръкописни ;). Тц тц ... Нищо, другия път ;))
А иначе денят пак беше много страхотен :))). До 10ч. само
сън, после (загубен) час в инфос в нета, след като все пак реших, че всичкото
това ми идва малко в повече като впечатления, и направо се отказах от тежка
програма за съботния почивен ден.
Девойките се надигнаха по обяд, та поне утолих желанието
си за нещо готвено и вкусно :). Миш-маш --> ммМ,
този път надминах себе си, признавам си ;). Изядохме си пръстите, аз лично преядох
и едвам излезнах за разходка, и то чак към 14:30ч. За 10 дни готвя 3 пъти!!! Тук
май съм като сменена, ааа ;D. Ама то и аз
затова не се притеснявам толкова за Баткото ;) Следващият ще е още по-засукан,
и ситуацията също ;). А аз напредвам по плана, споко ;р). По-скоро съм
благодарна за “показването” ми на кой “стадий” съм, и повъзвърнатото
самочувствие, и флирта ;)). Де факто си беше едно показнó ;). Бар,
жива музика, хора с питиета, small talk, ТиРиРиРам :)). Чак вече се радвам за
тоя следващ път и точа лиги наум ;) Или насън ;РР.
Трябва да си избера дали и да не включа следобедния
сърфист асъл “показнóто“,
заради чийто външен вид и двете с Леда, коя от коя по-хубавици, си забравихме
мисълта, оплетохме крачката и ... направо се спряхме да си го огледаме както си
му е реда ;р) И двете, поотелно и после заедно, хахаха ;))). Много зареждащо! А
пък следобедната разходка из „кварталния парк“ (Ciutadella/ Ciutat Vella) nаправо
си беше скучна ;). Разлигавям се бързо! Дано само хубавите мъже не ми омръзнат/
им свикна така бързо както на синьозелените паркове, че са мноого! :)))
Леда пък ме заведе на лъскавия хотел W (Wella) отгоре
на чааак 25тия етаж и си се нащракахме пак едно хубаво, ама от сърце :)). Страааахотна
гледка!!! А пък след въпросния омайващ сърфист каква вечеря си спретнахме –
ммММММ, чудна :))). Едно тихо площадче, до нас, вкусно и евтино (22, с бакшиша
ок, 24 евро, цялата сметка!). Имах нужда точно от това – топло, хубаво, вкусно
:). Само дето сангрията, и то повече от половината кана, ми дойде повечко
разклащаща ;р)), та ми се “наложи” час преди нощия бар (с живата музика, и с
Баткото, най-вече ;)).
А сега вече е 6:24 a.m. и даже и девойките се завърнаха от тяхните “похищения”
след бара ;)). Май отнесоха един от музикантите?! ... Знам ли, мен мисълта ми
тогава беше само в това да тръгна ли с Баткото, да не ли ;р)). В крайна сметка
тръгнах след него и се губих с кеф из малките улички на стария град, докато не
попаднах на Plaça Reial без да искам и ... май стигнах до началото/ или по-скоро
края на днешната си одисея.
Време ни е за Off! :)))
ТаРамТиТи :*
(Колко ли, и също и батковци да сънувам сега, ааа ;р)))
No comments:
Post a Comment