Признавам си, днес ми беше на моменти самотно ;§. Само си мислих как няма с кой да си споделям и хубавото, че и лошото. Ще ми се и да си приказвам с някой любим човек :). И тихомълком си поръчвам Юлки да дойде при мен както Ели при Радост ;))). За Кака съм се отказала съвсем, но там и филмът е съвсем друг. На няколко пъти се сещах да се радвам, че по Коледа ще се прибирам при Нашите и вече имам и билет :)), и си се радвах самичка. Нищо, все някой ден ще ми се „върне“ доброто, нали вярваме в кармата, както пеят Savage Garden в моите тийнейджърски спомени :).
Усещам как все по-добре се справям с шума, който наистина е прекалено много! И все пак, това предполагам, че ще ми бъде един от най-сериозните проблеми в бъдеще. Но нали пък има толкоз „изравняващи“ положителни електрони из въздуха ;). Например хубави мъже!!! Лелееее, колко са много :0. Такъв невероятен мулти-култи миш-маш по улиците, и то все като че ли подбирани – и все хубави брее!, интересни едни такива, за заглеждане и обръщане през рамо ;))), че изобщо не ми и минава през ума да ми липсват високите и светли немци – коне. А пък балканците – вратове & косми & тъмнилки-от-„голямото-добро-утро“ – още по-малко ;). Само да се завъртят няколко опасно близо, и ей оня, „единият“, там ще си остане просто забравен ;)).
Ха още веднъж наздраве, май ми е време за следващата доза скоро :). За красивите хора в красивия ми град! :)))
Между другото, за една седмица (добре де, фактически даже две, нали от „роден“ Берлин ме изпрати най-невероятното възможно там слънце :)) съм си сменила много приятно цвета :))). Одеве Ели сама го забеляза, а и в огледалото виждам нещо като разлики, ки ки ;). Ми то след вчерашното слънчасване ;), заради което днес ме беше страх (до обяд!) да се покажа на слънце ... Та това не съм аз, как е възможно?!? Аз нали съм самото въплъщение на вица за циганчето, което помолило още през зимата да го бият, ако, като дойде лятото, ходи по сянка ... Ама споко, морският бриз ме оправи едно хубавко :)). След зареждане с вода – живото-пишман-туристо-спасяваща :) и батерии (и само да посмее някой да ме пита защо, аджеба, в дните, в които нааай-много снимам и ми трябват батерии, аз нямам ... ни гък!) тръгнах по улиците чак към 13ч. и се прибрах ехеее, чак към 22ч. Таквоз чудо в немско – йок!
Прашна, почти омаломощена, но все пак довооооолна :))). Жалко само, че 3 от 4те неща, които обиколих днес, бяха в ремонт и много-много не се виждаха :(. Болницата например (разположена на цял квадрант от Plan Cerdá, с дългото име, от онзиархитект модерниста също с предълго име ;)), типично по испански му – ще се пробвам, ама да не ми се смее никой ... Hospital Santa Creu y Sant Pau ... на Domenech y M.). *btw, сега след кратка проверка тук, хич не съм толкова далеч била ;))) "Hospital de la Santa Creu i Sant Pau - Lluís Domènech i Montaner).
После обаче Park Güell беше на крачка да ме откаже от обикалянето, туризма и мястото изобщо! Голяма тъпканица!!! :((( Лудница, туристи ти тъпчат по краката, (възмургави азиатци) нахални продавачи в прекалено тъмен вид ти гледат жадно в ръцете, прах до безумие, и не можеш да си чуеш мислите, и .... аааааа! Абе ужас! Не че не е красиво и въодушевяващо пак, сигурно мозайките мога да ги снимам до припадък ;) и гледката на целия град е все stunning & breathtaking :)))! Ама ако можеше и времето да не е така намръщено ;/. Нищо, вече ми мина след душа, а до следващия път има достатъчно време и да забравя ;). А пък бъдещите ми гости ще ги пращам там самички ;)).
Ха! Свърши ми мястото, стигнах до последната страница на дневника. Явно ми е време да „отплувам“, че и за утре съм си наумила такава „тежка“ програма. А днес дори и спазих едно обещание - снимах се на спирка Марина ;р). И след още мноого ходене из улиците снимах и „Краставицата“ (Torre Agbar) на тъмно, но за съжаление обградена от тараби и като строителна площадка. Еееехе, ама там една двойка как си се нахвърлиха, ихааа, сърдечни хора :)).
Ааа как им завиждам на местните за тия удобни обществени колела, няма да обяснявам ;). Последва една като че ли безкрайна крайморска разходка, по булеварди и променади, покрай палми и кули :). Наснимах си едно хубаво нощно, няма кой да ме притеснява и бърза – кеф :))). И големи спортисти са тия барселончани, ееейй ;)). Вечер тичачи, сутрин сърфисти ;). И кой ти се усмихне лично (и то просто ей така, без конкретна причина! :)), кой си тананика за света и у нас :)). Много емоции, много нещо! Дааайте ги на мен тия :)))). Та даже и сред доктори(ци)те в тяхната менза/ столова (на Hospital del Mar, в задния ми двор, рзбииш ли ;р)) имаше двама симпатяги :). Фиут-фиууу, целият град е за влюбване! Pues, ya estoy en amor – fuerte!
No comments:
Post a Comment