15.10.2011г, събота (писано 16.10., 05:17 а.m.)

Ето на това му викам аз почивен ден – даже да не ми се занимава сега да пиша ;). Представяш ли си каква наглост ... Ама не може то така! Аз тука сериозна ли съм или какво ;) ... пък и баткото от бара си заслужава усилието ;)). Та отпред-назад ли да почна, обратно ли ... то тук толкова много се случва, че ...! Постоянно, неспирно – да не вземе да ми се препълни само картата на фотоапарата и да „няма място в мен“ повече, като оная песен, писана от Руши ;).

... (to be continued)

След има-няма година, ето ме отново обратно, с цялостната версия на може би най-запомнящия се ден от всички в тези приказни две седмици:

Така! Ако не забелязвам безумно бавния испански интернет, всъщност изгубих час за прехвърляне на данни, а преди това още толкова се прибирах пеша от горе-долу Plaça Reial, хубавият ми;) Такава нощна лудница!!! Няма описание, трябва да се види и усети еднолично ;). Вече свикнах да ми обръщат (пак) внимание навън и да ме заговарят и подсвиркват, остава и перманентно да си държа брадичката перпендикулярна занапред :)). То с хубавото как лесно се свиква, нали :). И вече 20° C нощем ни е студено, нали ;р. Денем на “само” 22/23° C и вятър ауууу – на плаж не щем ;р. Бе изобщо – проблеми големи ;)).

Като например и защо не си тръгнах с въпросния батко, на който даже и името не можах да чуя в тази шумотевица, и то пред сцената, тц тц… Ами защо … защото не съм още готова, затова. Някак си, ако можеше оня ми ти пуст “хубостник” да не се беше се сещал да ме търси пак точно онзи ден, (в неговия си типичен ритъм, през 3 до 6 мес. ...). Абе ще ми мине на мене чудесно :) на едно такова място :)) един такъв ;))). Ама още не съм тук, а и още не ми е до “друго”. Определено ми липсва близостта и човешката топлина (и буквалната, и преносната ;)) и даже този като по испански съвсем нормално ме докосна веднъж (или дваж-триж ;)), ама по ръката само, споко все пак ;), та направо ми се прищя за някой и друг кратък момент 1 (2 – 3 ;)) топли/ стоплящи прегръдки :))). За повече още се паникьосвам (явно), но и това ще ми дойде, не се шашкам прекалено. Само да е в моя ритъм – “на час по лъжичка” ;), и ще се оправя и всичко ще ми мине”у ред” ;Р. Няма да ми минат ни депресии през ума, ни студове, ни мамини синчета, ни дяволи други. Едно по едно, стъпка по стъпка :).

Тааа Баткото – да си дойда пак на думата и червената нишка ;), беше много готин :))). Съвсем сериозно – mit Abstand най-заслужаващият си в заведението – висок, хубав, здрав “колкото трябва” – тип “четирикрилен гардероб” не ща, мерси; а и широкия гръб го измерих на око и ме покрива, споко ;)), тъмен тип (иначе бял, няма страшно, Тате ;р)) – учудващо за мен, но пък с оня специален блясък в очите, който “го могат” само ония чернооките, както ги нарича Баба ;Р и, който определено ме привлича :). Стилно облечен, чист (и уши, и нокти, и врат от коса, и върховете на обувките, и ризата, и т.н., да продължавам ли ;р)), с хубави ръце (поздрави на Юлки ;))) – което за мен значи чисти и с правилна форма, без черно под по възможност не прекалено късите и неодъвкани нокти, ама ... и без лак, моля моля ;)). Страхотен английски и приятно много/ достатъчно обща култура :)) Аз тука, ако не си възкръсна любимия език, та на ;р). Определено в някой следващ момент бих опитала един такъв екземпляр, с удоволствие :))). Аааа, да, и още нещо – без да ми мирише на нещо конкретно (ако не се брои сладникавия, като че ли с канела, дъх на бира, тукашна някаква, примерно San Miguel), някак си не ми замириса на “мое”. А нали на мен това мноооого ми значи (поне на подсъзнателно ниво) ... Ако ще и да си въобразявам прекалено много, някак си още на 3тата сек. след като го забелязах, го видях всичкото това горе описаното, оцених го и ... го отклоних (като идея сега-сега). И като навъртях за още 13 сек. Поне 3 “филма” (какво би било, ако ...), и като ми се зави свят, и като ... и ако ... и просто спрях да го мисля и реших да не се насилвам повече – ако не друго, поне това съм си го обещала. Та сладкия Батко тип Орландо Блум (сетих се най-сетне на кой ми напомняше! ;)) си го “поръчвам”, щом е тукашен лондончанин, да ме открие пак следващия път ;Р. Ааама, ако може, и да е малко по-малко приказлив, моля ;). Все си мисля, че мъж да говори повече от мен – нещо тука не е съвсем наред! Този просто НЕ спря! Вярвай ми, няма шега, над ½ час седя до мен и ми вися отдясно – как пък поне за малко не млъкна ... Все пак се бях разположила току пред сцената, на най-шумното ... И аз уж съм отишла там да жива музика, надута до болка почти, и той на всичкото отгоре ми говореше на хронично по-лошото ухо. Нали даже тоя месец бях на доктор специално – трябвало да си трая такава “чувствителна”. Във всяко едно отношение. Ама той се и пошегува с това по едно време и ... някак си в повече ми дойде, ако ще да е подсъзнателно и/ или не нарочно. Не ме остави значи да си слушам на спокойствие ;))).

Нищо, другия път от всичко по повече :)). Я виж как хубаво напредвам :).

Музиката беше много приятна иначе, страшен глас и сладък коктейл. Даже накрая получих повече от очакваното ;). Например и завистливи женски погледи, бях приятно “поласкана” ;Р. Все пак :))). Най-готиният пич на вечерта да ми се залепи (доста буквално!), и наистина евала му правя за опита, защото не се отказа до последно. Сериозно, за около 3 сек. имаше шанс да тръгна с тях към следващия бар. А аз какво ... лежа си кукуряк в  6ч. “заранта” в леглото и нижа тука ситни нанизи ръкописни ;). Тц тц ... Нищо, другия път ;))

А иначе денят пак беше много страхотен :))). До 10ч. само сън, после (загубен) час в инфос в нета, след като все пак реших, че всичкото това ми идва малко в повече като впечатления, и направо се отказах от тежка програма за съботния почивен ден.

Девойките се надигнаха по обяд, та поне утолих желанието си за нещо готвено и вкусно :). Миш-маш --> ммМ, този път надминах себе си, признавам си ;). Изядохме си пръстите, аз лично преядох и едвам излезнах за разходка, и то чак към 14:30ч. За 10 дни готвя 3 пъти!!! Тук май съм като сменена, ааа ;D. Ама то и аз затова не се притеснявам толкова за Баткото ;) Следващият ще е още по-засукан, и ситуацията също ;). А аз напредвам по плана, споко ;р). По-скоро съм благодарна за “показването” ми на кой “стадий” съм, и повъзвърнатото самочувствие, и флирта ;)). Де факто си беше едно показнó ;). Бар, жива музика, хора с питиета, small talk, ТиРиРиРам :)). Чак вече се радвам за тоя следващ път и точа лиги наум ;) Или насън ;РР.

Трябва да си избера дали и да не включа следобедния сърфист асъл “показнóто“, заради чийто външен вид и двете с Леда, коя от коя по-хубавици, си забравихме мисълта, оплетохме крачката и ... направо се спряхме да си го огледаме както си му е реда ;р) И двете, поотелно и после заедно, хахаха ;))). Много зареждащо! А пък следобедната разходка из „кварталния парк“ (Ciutadella/ Ciutat Vella) nаправо си беше скучна ;). Разлигавям се бързо! Дано само хубавите мъже не ми омръзнат/ им свикна така бързо както на синьозелените паркове, че са мноого! :)))

Леда пък ме заведе на лъскавия хотел W (Wella) отгоре на чааак 25тия етаж и си се нащракахме пак едно хубаво, ама от сърце :)). Страааахотна гледка!!! А пък след въпросния омайващ сърфист каква вечеря си спретнахме – ммММММ, чудна :))). Едно тихо площадче, до нас, вкусно и евтино (22, с бакшиша ок, 24 евро, цялата сметка!). Имах нужда точно от това – топло, хубаво, вкусно :). Само дето сангрията, и то повече от половината кана, ми дойде повечко разклащаща ;р)), та ми се “наложи” час преди нощия бар (с живата музика, и с Баткото, най-вече ;)).

А сега вече е 6:24 a.m. и даже и девойките се завърнаха от тяхните “похищения” след бара ;)). Май отнесоха един от музикантите?! ... Знам ли, мен мисълта ми тогава беше само в това да тръгна ли с Баткото, да не ли ;р)). В крайна сметка тръгнах след него и се губих с кеф из малките улички на стария град, докато не попаднах на Plaça Reial без да искам и ... май стигнах до началото/ или по-скоро края на днешната си одисея.

Време ни е за Off! :))) ТаРамТиТи :*

(Колко ли, и също и батковци да сънувам сега, ааа ;р)))

14.10.2011г. (писано в 01:05 a.m. на 15.10.2011г.)

Днес даже ми се прищя да пропусна писанията тук ... да си редовен и неотклоним (в каквото и да е ;)) не е шега работа ;). Едно тежко червено винце zu dritt ей сегинка, за Татково здраве :), и съм Мата Хари ;).

След всичкото обикаляне тия дни, и всеки ден като че ли все повече ;), краката ми се стягат, открих си направо нови мускули, а за дупето да не говоря, чак взе да става венецианско ;р)). Тялото ми определено се радва на всичкия чист въздух и упражнения (и въздушни, и сърдечни, и направо сбор – и душевни ;)). Но най-вече мисля, че НЕ ми липсва хроничната и така типична немска Hektik – думичка, която на родния си език не знам. Чувствам как почвам да дишам все по-равномерно и спокойно, няма я оная наш’та ортикария с Кака ;).

А пък какъв РД подарък ще има тя този път ... не приемам да не й хареса ;). Не се допуска! На всичкото отгоре ще бъде изработен специално за нея. Днес го доуточних с die Künstlerin Леда, gespannt съм да го видя вдругиден. А пък за Максичка харесах цифром и словом 3/ три подаръка!

Невероятни места видях и днес - страашни снимки :))). Имам после да си се филмирам с тях поне половин зима ;). Тоя град е неизчерпаем, от вече повече от седмица не съм се спряла и още не съм обиколила „най-необходимото“!!! Представям си да може всеки ден да си избираш от това изобилие. И колкото и да ти е станало тежко от работния ден или от ежедневието изобщо, стигат ти едни пеещи фонтани да ти прочистят главата :)).

Днес програмата включваше: „пре“спиване (до 12ч., с три завъртания „само“ ;)); спокойна закуска и илизане към 13ч.; шляене под 30°С градусовото синьо слънце по променадата пред Maremagnum; качване на „тавана“ на колоната на Колумб – с асансьор поне (пфииууууу, спестиха ми стълбите прелюбими!) с невероятната гледка във всяка една възможна и мислима посока; кафенце после лежерно по Las Ramblas; (пре)откриване на моята Plaça Reial с фонтанченцето с палмичките и лампите-чудо ;))); още шляене/ schlendern по Las Ramblas; шаренийките по сигурно най-известния и посещаван базар La Boqueria (вляво по средата), а и какво свежо хапване си спретнах от там :); няколко разочароващи опити за пазаруване по Plaça Catalunya; и после пешачката в посока Plaça Espanya; много ходене, много витрини и все пак няколко успешни покупки :)... 

В крайна сметка целта беше постигната: пеещите фонтани! Питай ме след 13тия път как е ;)). Засега – един път не стига! Много снимки, много нещо. Даже с риск за апарата от всичките пръски. Ама пък отсреща в „mall-а“ колко е приказно на терасата :) 360° гледка, насам Sagrada Familia в далечината, натам – Tibidabo. Наблизо статуята „жена с птица“ (или нещо подобно...) на Miró, но най-вече – Montjuic отпред :))). Само да щракаш, щракаш, щракаш :))).

Та даже и магазините успяхме да обиколим във въпросния „mall“ zu dritt. В метрото вече клепахме на уморени парцали, но аз все пак пообикалях още около 3/4 час около нас след нашата спирка. Estació de França леко ме отегчи (ми то на тоя фон и конкуренция ;)), но пък до Mercat de Barceloneta – кварталния пазар ;) – открих на прибиране едни сладки графити „La casita“ със сърце и много свежи цветове на ролетни щори (врати). Тази идея тук (so nach dem Motto „Малко да имаш, ама навреме да ти дойде“ ;)) я намирам за изключително зареждаща :))). Подобно на нашарените остатъци от Берлинската Стена, но някак си без негативната историческа нотка, а и са някак си в сегашно време тези тукашните ролетни графити ;)). „Просто“, но толкова освежаващо и разведряващо!

Малко да имаш, ама навреме да ти дойде ;) Толкова зареждащо!

И накрая познай – ееееейййййй толкова сладолед вкъщи (голямо откритие се оказа тоя евтинджоз!) тип „децата нямат спирачки“ ;)). Докато не го замених със сухари с пастет ;). Но завършекът беше възможно най-подобаващият – червено винце с кашкавал :))).

И след кило приказки (и поне още две слушателски ;)) ето ме пак изкъпана в леглото – пак изморена, пак с много впечатления, и пак много доволна :))). Не ми липсват нито Fb., нито даже любимата Ябълка ;)). Заменям чисто сърдечно и (почти) без замисъл (и то заради частта на „плода“ ;р) 2/3 от тях за 1/3 (поне ;)) живот, и то, ако може, от тукашния ;))). Чист (че и морски ;)) въздух, усмихнати ведри лица, пъстри екипи, чудновати къщи, приказни улички, и ... и ... и ... :))).

Да, признавам си – липсват ми само Нашите ... Най-много :(. Особено днес, на рождения ден на Татко. Радвам се поне, че го чух. Добре че симпатягата в офиса на „Orange“ ме сметна за Erasmus-ка и ми подари free минутки :)). Толкова жалко, че надали на тоя пуст свят има/ ще (за)има и едно място, на което да се съберем цялото семейство, ама ... ;(((. Да беше България родна такава ... или онакава ... и изобщо „ако баба ми беше мъжка“ ;)) и т.н. Стискам си палци поне за в бъдеще да може да се виждаме по-често и/ или редовно любимците, а пък за точното ми място – има още време ;)).

Засега се радвам на още един уикенд в Барселона :))) и се обръщам да прегръщам звездите ;))).

(02:01 а.m.)

13.10.2011г., четвъртък

Днес направих една седмица тук! Ха наздраве по тоя случай ;). Сипала съм си една студена сангрийка в стилна чашка от съботния CAVAFEST, вече приятно изкъпана и успокоена, падна ми целия насъбран прах от душата ;) Вече в леглото, сега ми остава само да се разположа по-по-най-удобно и да си пиша на фона на звуците на квартала :)). Шумни и испански, пардон пак, каталунски ;), пълни с живот и без прекалени съображения ;). Т.е. ако не нищо общо, то поне обратното на немските такива ;р.

Признавам си, днес ми беше на моменти самотно ;§. Само си мислих как няма с кой да си споделям и хубавото, че и лошото. Ще ми се и да си приказвам с някой любим човек :). И тихомълком си поръчвам Юлки да дойде при мен както Ели при Радост ;))). За Кака съм се отказала съвсем, но там и филмът е съвсем друг. На няколко пъти се сещах да се радвам, че по Коледа ще се прибирам при Нашите и вече имам и билет :)), и си се радвах самичка. Нищо, все някой ден ще ми се „върне“ доброто, нали вярваме в кармата, както пеят Savage Garden в моите тийнейджърски спомени :).

Усещам как все по-добре се справям с шума, който наистина е прекалено много! И все пак, това предполагам, че ще ми бъде един от най-сериозните проблеми в бъдеще. Но нали пък има толкоз „изравняващи“ положителни електрони из въздуха ;). Например хубави мъже!!! Лелееее, колко са много :0. Такъв невероятен мулти-култи миш-маш по улиците, и то все като че ли подбирани – и все хубави брее!, интересни едни такива, за заглеждане и обръщане през рамо ;))), че изобщо не ми и минава през ума да ми липсват високите и светли немци – коне. А пък балканците – вратове & косми & тъмнилки-от-„голямото-добро-утро“ – още по-малко ;). Само да се завъртят няколко опасно близо, и ей оня,  „единият“, там ще си остане просто забравен ;)).

Ха още веднъж наздраве, май ми е време за следващата доза скоро :). За красивите хора в красивия ми град! :)))

Между другото, за една седмица (добре де, фактически даже две, нали от „роден“ Берлин ме изпрати най-невероятното възможно там слънце :)) съм си сменила много приятно цвета :))). Одеве Ели сама го забеляза, а и в огледалото виждам нещо като разлики, ки ки ;). Ми то след вчерашното слънчасване ;), заради което днес ме беше страх (до обяд!) да се покажа на слънце ... Та това не съм аз, как е възможно?!? Аз нали съм самото въплъщение на вица за циганчето, което помолило още през зимата да го бият, ако, като дойде лятото, ходи по сянка ... Ама споко, морският бриз ме оправи едно хубавко :)). След зареждане с вода – живото-пишман-туристо-спасяваща :) и батерии (и само да посмее някой да ме пита защо, аджеба, в дните, в които нааай-много снимам и ми трябват батерии, аз нямам ... ни гък!) тръгнах по улиците чак към 13ч. и се прибрах ехеее, чак към 22ч. Таквоз чудо в немско – йок! 

Прашна, почти омаломощена, но все пак довооооолна :))). Жалко само, че 3 от 4те неща, които обиколих днес, бяха в ремонт и много-много не се виждаха :(. Болницата например (разположена на цял квадрант от Plan Cerdá, с дългото име, от онзиархитект модерниста също с предълго име ;)), типично по испански му – ще се пробвам, ама да не ми се смее никой ... Hospital Santa Creu y Sant Pau ... на Domenech y M.). *btw, сега след кратка проверка тук, хич не съм толкова далеч била ;))) "Hospital de la Santa Creu i Sant Pau - Lluís Domènech i Montaner).

После обаче Park Güell беше на крачка да ме откаже от обикалянето, туризма и мястото изобщо! Голяма тъпканица!!! :((( Лудница, туристи ти тъпчат по краката, (възмургави азиатци) нахални продавачи в прекалено тъмен вид ти гледат жадно в ръцете, прах до безумие, и не можеш да си чуеш мислите, и .... аааааа! Абе ужас! Не че не е красиво и въодушевяващо пак, сигурно мозайките мога да ги снимам до припадък ;) и гледката на целия град е все stunning & breathtaking :)))! Ама ако можеше и времето да не е така намръщено ;/. Нищо, вече ми мина след душа, а до следващия път има достатъчно време и да забравя ;). А пък бъдещите ми гости ще ги пращам там самички ;)).

Ха! Свърши ми мястото, стигнах до последната страница на дневника. Явно ми е време да „отплувам“, че и за утре съм си наумила такава „тежка“ програма. А днес дори и спазих едно обещание - снимах се на спирка Марина ;р). И след още мноого ходене из улиците снимах и „Краставицата“ (Torre Agbar) на тъмно, но за съжаление обградена от тараби и като строителна площадка. Еееехе, ама там една двойка как си се нахвърлиха, ихааа, сърдечни хора :)).

Ааа как им завиждам на местните за тия удобни обществени колела, няма да обяснявам ;). Последва една като че ли безкрайна крайморска разходка, по булеварди и променади, покрай палми и кули :). Наснимах си едно хубаво нощно, няма кой да ме притеснява и бърза – кеф :))). И големи спортисти са тия барселончани, ееейй ;)). Вечер тичачи, сутрин сърфисти ;). И кой ти се усмихне лично (и то просто ей така, без конкретна причина! :)), кой си тананика за света и у нас :)). Много емоции, много нещо! Дааайте ги на мен тия :)))). Та даже и сред доктори(ци)те в тяхната менза/ столова (на Hospital del Mar, в задния ми двор, рзбииш ли ;р)) имаше двама симпатяги :). Фиут-фиууу, целият град е за влюбване! Pues, ya estoy en amor – fuerte!  

12.10.2011 г., сряда, почивен ден – поредният празник на ... май няма значение кой ;)

Да му се не знае аaаахмáха! Значи, в немско единствено съм разбрала да има национален празник, и съответно неработен ден, на 03.10. ... А тука досущ като в милата родина – средно всеки 13ти ден е „нечий“, и в един момент вече не те и вълнува кой е светецът или защо, важното е да е Day Off :)))

Здраво отспиване на женския отбор – двенките до към 11 ч. +/- , ама аз пак кукуряк ... и до 9:30 ч. Помотах се на компютъра, почаках ги, почаках, па завъртях по обяд едни палачинки за закуска :), както бях обещала :). И много им харесаха пак, като гювечетата, ураа :))). Голям труд (като за мен ;)), ама с кеф и удовлетворително признание после :). След още домашно моткане (поне успях да пратя няколко снимки на Нашите, че голямо снимане, голямо нещо!) и успяхме да се засилим и към плажа :). 5 мин. до там! Има да го сънувам това ... поне цяла зима ;). Там от 15 до 16ч. поне беше ... ама една тарапана, едно чудо! Във водата – супа топчета, а около нас някакви крякащи, крещящи, викащи, невъзпитани и доста невротични испански семейства ... И все пак, докато ме гали (още) езикът им – нямам толкова мн против ;).

После обаче стана „интересно“ за мен – още на тръгване: ожаднях съвсем, огладнях, притъмня ми, бе ... с една дума – слънчасах! Е па за такова нещо нямаше да се сетя!!! ;))). Помолих девойките да мина през душа първа и даже, въпреки че не успях в морето да си потопя главата, сега почувствах нужда да си охладя мозъка. Успокоих се с остатъка от ориза със зеленчуци и се пльоснах със сетни, „отнесени от слънцето“ сили да спя (безпаметно) – с чисто мократа коса! Тя си изсъхна спокойно, а аз след 3ч. плаж успях да спя/ дремя/ въртя се 4,5ч. ... Май не е добра идеята да си го причинявам пак ;/. Най-много с Веси &Со. в събота на плажен волейбол :)), иначе такъв мачарок главата не си я ща пак ... :/// 
Хахаха, да паднеш от смях, нали – Марина да не иска на плаж ;р)).

И, разбира се, познай какво следва – в 22ч. „само“, за да ида до едното място, станах и вече е след 24ч. на дивана, а аз ... сигурно ще броя след малко овце наум ;).

Поне си лакирах всичките нокти и сега от седефено светло розово на краката съм до крещящо розово (та дрънка ;р) на ръцете ;). Утре поне ще ми е шарено ;)). Каня се да изкарам целия ден най-сетне навън, че кой знае кога пак ще ми се отдаде такава възможност ;).

Моето закъсняло лято през октомври, по испански му наваксано ;)).

11.10.2011 г., martes aquí, 16:07 h

Плажът!

Лежа си (полуразмазана ;)) на плажа и направо не мога (още!) да повярвам къде се намирам, и кога, и как. Времето е прекрасно и идеално за плаж, може би само водата не е 27 С° ;). Чак се чудя защо ли ми трябваше да се наспивам днес (чак пък толкоз ;)), ама тялото със сигурност ми благодари за по-олекотената програма до обяд. Краката тука в чудо ми се виждат ... Най-много да заякна ;).

Чух се по обяд с Баба Д. за половин час и много добре ми дойде :). Честитих й пак (веднъж предварително и веднъж на патерици ;)) и й пожелах с много здраве догодина за голямата годишнина (80 г.!) да ми дойде на гости тук, да види на какво се радвам толкоз ;).

После си пихме кафетата с Юлки пред камерите и аз вече се хващам, че почвам да се чудя как да приключа с немското си учене час по-скоро и веднъж завинаги :)) и да пристигам тук следващата пролет, да си опитвам най-сетне късмета.

Лелее, ами плажа! В 14 ч. дойдох и просто не знам как ще си тръгна за срещата с Весито вечерта ;). Ха-ха, сигурно, защото ще е с някаква нейна приятелка, която говори немски. Представяш ли си - как е възможно това !?!, че ми липсва езикът! Мисля, че перфектното ще ми е да работя на немски, да живея на испански (пардон, каталунски ;)) и да се социализирам на английски :))). Е добре де, и български ;). Или най-добре на всичките ;).

Лелееее, ама тия „сладурки“ с „Masaajeeee“ и „Cervezaaaa“ са на всяка втора крачка, като пясъчни мравки ;). Интересно е как и на тях, и на шума и лудницата/ тъпканицата все по-малко им обръщам (достатъчно) внимание. Да видим кога ли ще почнат да не ми пречат ;). Надявам се шумът/ звукът на вълните и събирането на мидички да ги надвива винаги :)).

Размазала съм си се под синьото слънчево чадърче от Леля със синьозеления бански от Мама и даже внимавам да се пазя от слънцето ;). Само като си помисля как там горе (че и долу вдясно ... бе все вкъщи) е вече маx 7 C° и по планините вече е валяло сняг ... а аз тук си се потя ли, потя – като един чужденец ;) и ... гледам веднага да го забравя ;р. За още поне седмица, пък после ще му мисля пак.

Сега-засега ще се старая да ми е само густо :)). Даже и за излизане имам тук вече повече с кой, отколкото „вкъщи“. Довечера пак с Веси, вчера с Леда, „вкъщи“ тук с Радост и нейната Елена ... и има даже още две невидяни!

Гълъбите ни заобикалят любопитно и даже прекалено близо и чакам всеки момент да ми разчопкат някоя семка в косата ;). Ако не ги изпревари някоя азиатка да ми масажира напрегнатите точки ;). Добре, че поне мъжете с чашите „Mojiiiitoooo“ не са чак толкова нахални.

А дали да не се заровя в пясъка до ушите ;). Време ми е да сменя дейността, че вече и аз не си разбирам пясъчния почерк. Или пък е време за солената вода пак, та-рам-ти-ти :))).

[Концентрирано настроението ми в sms: „Забравила съм колко е солена морската вода тук! :) Ама пък очичките ми сигурно са по-грейнали от слънцето и по-синьозелени и от хоризонта, и от банския ми ;). Гали ме кристално 27-градусово слънце под мноого палми :). А аз вече се чувствам на мястото си :))). Мар.“]

След плажа се оправих home „набързо“ и (към 19 ч.) позакъснях, разбира се, за срещата, ама нейсе. Поне така си подърдорихме на немски, че чак се зарадвах иии ... се потвърдиха опасенията/ съмненията ми, че езикът наистина ми е липсвал!!! Все още не мога да го повярвам ... was auch immer.

След това за има-няма половин час ми се отзова Цвети Адашката („Бебето“) и към 21:30 ч., късно-късно за немския ми режим ;), ме води да хапна аржентински пици нейде из квартала „El Born“ и после обикаляхме gefühlt безкрайно, за да си намерим маса с две столчета, че да изпием по едно бяло охладено вино – в тон със сезона, какво сега ;). Това улиците, и съответно барчетата, бяха апропо претъпкани заради утрешния (пореден) празник, демек неработен ден, демек йеййййй, юруш всичкото народ по улиците ;))) Е как да не ми прилича на родина, ми кажи ;). И дъра-бъра, 100 чадъра :)). Разбрах как се става от изрядна счетоводителка на голяма барселона-loving-чанка ;)). Идеално, точно това ми трябва :)! Накрая даже се и засилихме към някакво „Couch Surfing“ парти, ама ... много пешеходстване и после тъпканак (нали е празник), та си останахме с добрите намерения.

Нищо де, ако тука най-тежкото нощно прибиране трае час – охооо, това да са ми проблемите, нали ;). Краката ми иначе са леш ...

10.10.2011 г., lunes

• Пак ранно събуждане и ставане в 8 ч. като лудите. Взех, че почистих къщичката и закусих.

• После ... в 10 ч. взех, че пак си полегнах (то тия последните дни ...) ;), и дремнах към час до 11 ч., след което пих спокойно кафе ииИ се засилих да пазарувам като местна ;) през 3 магазина, че даже и в един батко се загледах ;) (или той в мен ;р).

• По обяд към (13 ч.) завъртях за гладната тройка ;) едни гювечета (да изпробваме подаръка, какво сега, няма само лютеница да „мааме“ ;)), от които си облизахме пръстите и тринките :)

• Последва бърза баня и тичане (и потене! ... такова, постоянно при това, явление откога не ми се беше явявало ;)) към Plaça Catalunya (а да му се не види, по баир нагоре е отсечката!) за среща с Леда :). Наистина е тооOOлкова красива и на живо! И със стил :). След това към Pueblo Español, което е нещо като „Best Of“ селекция от най-разни (места, села) из цялата страна – подобно на нашенския „Етъра“. Интересно ни беше :). С free билетчета от нейна позната, която работи там в едно спретнато магазинче за шоколад (ммМ, а как мирише вътре :)). Милата девойка ни направи и страхотни фрапета „за сметка на заведението“ :) (и двете не ми се бяха случвали от България ;р). Разказа ни и за „резервата“, който btw се намира в десния заден двор на „градската“ планина отпред до морето, където е спортният Nou Camp и Plaça Espanya с всичките им красоти, природни и архитектурни. Разгледахме го, наснимахме го и се ;)) (коя от коя с по-важен и можещ апарат, тя и с тежък обектив ;)), па си и тръгнахме.

• Последва една голяяяяяяма разходка из улиците барселонски, даже и открихме бг. баничарница и хапнахме по една вкусотия :)

• След като се разделихме на Plaça Catalunya, аз продължих (след 19 до към 22:30 ч.) с нощни снимки на Casa Battló, La Pedrera и даже до Sagrada Familia :)

• Прибрах се смазана, но и доволна :). А вкъщи ме чакаше вечеря! Колко може да е хубаво да не живееш сама :). Пийнах и една чашка (този път само една ;)) sangria и след успокояващия краката душ вече бях готова да „отнеса плувката“ ;) Усмихната :)))))))))))

• Ей така, просто си лежах в поза за „Autogenes Training“ тип медитиране и си се усмихвах :)))

• А пък откога не ми се е случвало да спя само с чаршаф ... Ее, добре де, есен е, и с шала ми отгоре, този hauchdünn жълтия, който иначе е свикнал да се ползва само зимъска ;)

09.10.2011 г., неделя :)

• Трудно, но все пак ставане в 10 и нещо, такваз нощ (че и ден!) на обикаляне ;S , та през целия ден всички бяха „снощни“ ;)

• В 12 ч. среща на Sants със същата група ентусиасти и в 13 ч. тръгване, посред най-голямата обедна жега (и то каква!) с две коли и общо 9 маймунки ;)

• Цял ден hiking в планината Montserrat :)

Аз след 50 мин. планински поход нагоре по сухите камънаци и под жаркото октомврийско слънце (особено преекспонирано за мойта немска изтерзана душица ...) се отказах, развях немощно белия потник ... че едвам душа носех! И се върнах (за повече време) в близкото селце към влакчето нагоре към манастира. Там пък вървях още 50 мин. до спирката (дали не излезе надолу и по равно повече, отколкото ми оставаше нагоре ?! ... все едно, по-мила ми беше потната душа ;р). И още 20 мин. нагоре тъкър-тъкър до върха с манастира (700 м. надморска височина, и то на има-няма час от досами брега!)

• Горе много интересно :)

• Дълго връщане към къщи (към 2 ч. всичко) ... и все пак, ако трябва да съм честна – значително по-кратко, отколкото от едно берлинско нощно излизане – само за сравнение. И доволни и къпани по леглата в 23 ч. :)

Такъв концентриран уикенд!!! Че как да ми останат сили, че и време ;), да го опиша подробно (като всичко останало) – емоциите си остават за мен ;))

Barceloneta playa 360° :))) (08.10.2011)

My Beach (video)!

Photos :)))

08.10.2011 г., събота, целият ден УауууУ :)

Снимки


Плажът!

(странно въртене посред нощите въпреки умората, сигурно е от емоциите – като малко дете ;))

• Накрая станах в 08:30 ч. тихомълком и в 9 ч. тръгнах към плажа! Трая точно 5 мин., докато го намеря – просто следвах носа си ;). Сътворих си най-невероятната разходка за годината (поне) – 1,5 ч. покрай сърфисти, вълни, така упойващия ме шум нa морето и графити! :))) Такова зареждане, такава тишина, такава енергия, такова усещане, такова УаууУ! – нямам думи (досущ като една Алеко-Константинова ;))

• Закуска home към 11ч. с ммМММ лютеничка (много истинска бре тая берлинската, произведена в Пловдив!) и даже приказки с Леля :).

• В ранната следобедна мараня до Plaça Catalunya и обратно през няколко магазина и с покупките на тъгъгък към къщи.

• Бързо хапване и към срещата с английско говорящата група пак там горе.

• Почти час път с влакчето до St. Sandorní през невероятно живописни, цветни и изобщо шарено-пъстри Landschaften.

• от 17 до 22 ч. на Cava Festa (логото изглеждаше горе-долу така: „CАVАTAST“). Супер лудница! Народ, включаю „кралица“ на празника, площад с фойерверки, жива музика (с барабани основно) и купон изобщо ей така, 'щото животът е хубав :)).

• Обратно в града и на „подгряващо“ гости у единия (от малкото ;)) каталунци – 2 часа ала-бала :)).

• На бар с цялата група от 1 до 3 ч., не ме питайте къде и много-много как ;)).

• Прибиране в 4 ч. ... чайче, душ за стопляне и успокояване на душата :О ...

E гати ЛуДнИцАтА!

07.10.2011 г., петък

Снимки


(17:15 ч.)

НЕ Е ИСТИНА!

Седя си на една sonnengebadene пейка насред Plaça Catalunya (даже втори път днес :)), разсейвам се в почивката си от едната част на стария квартал (barrio Gótico май ;)) към другата. Днес съм на древна вълна ;). Облечена съм като за немските ми стандарти толкова оскъдно, че би трябвало да пощръклея от радост ;). И аз го правя! Ако/ Като се сетя за вчерашните ми писания по случай първия ми ден (пак) в любимия град, и ме досрамява чак дали не прекалявам. Но наистинa се чувствам добре на това място, хубаво ми е и съм като „успокоен рак в своите си води“ :D

Имам да разглеждам километри още от „аааа“ и „ооооо“, и съм се заредила за много, много снимки, емоции и емоцийки за торбичката със спомени и идеята, че ще ме бъде тука ;). Хората ми допадат, някак си даже и въздухът ми е много по-уютен. Като че ли съм в някаква сполучлива (тип „Best Of“) компилация от любимото ми в Европа. Не е немският много висок стандарт, да. ОК, но е висок – определено, достатъчно висок, за да е добър (а и да не забравяме все пак кой откъде е тръгнал, нали така ;)). Наеми, ядене, излизане, да не говорим за „излишните“ харчове – всичко е по-скъпо (и то не непременно обяснимо). Но и това се преживява, като си прецениш кое ти е по-важно.

Лудницата е голяма. И много, много шумна. Обаче има ЖИВОТ!!! Усмивки и прегръдки или „ненужни“ сърдечности има в изобилие, а топлината лъха отвсякъде. Представям си също, че на хората тук повечето време им е хубаво, отколкото „депресирано“ и/ или скучно. Бе изобщо мястото за мен, за морската ми душичка, за замръзналата и за отегчената ;).

Чудя се дали не прекалявам, щипя се от време на време, ама ... все съм ухилена :))). Намерих си и приятелките вече – и двенките (Веси и Радост) са страхотни, точно както предполагах. За пълнеж на програмата има колкото искаш, и никой не е изморен/а и желаещ/а да си кисне вкъщи. Живее им се на хората бреееей ;) И живеят, не се кумят, ни маят прекалено ;).

Има много шарени лица и „одежди“, впечатленията дебнат отвсякъде ;). Дори успях да си харесам още едни обички вече, пак от същото място като миналия път, ама тоя път и с подходящо в морски цветове герданче :). Обещавам да му придам най-барселонския смисъл ;). Както и на обличането си сега :P.

Много съм доволна, че взех това спонтанно решение в миналата събота, 01.10., този така прекрасен ден от моя живот (еле пá немския ;)). Драго ми е на сърцето тук, на това морско място, и топло ми е на душичката ;)). И ще прекарам почти две седмици тук! Уаууу – wie geil ist das denn! Mi sueño.

(21:30 ч.)

Шарен свят! Чуден свят :)). Цял следобяд се разхождах из стария град/ квартал и краката ми определено ще го помнят ;). Обаче съм твърдо решена, че ще се калявам, ще отслабвам, ако трябва ;) – само вода пия ... И изобщо ще правя каквото ми щукне ;).

А кааааааакъв дъжд се изсипа! Не е за вярване, но последният ми такъв преживян е точно от преди 2 години по същото време – и познай къде – пак тук! Проливен, впечатляващ със светлините и цветовете си, и кратък! Язък, че не можеше да снимам и тогава ;). Но точно преди това пък си се кефих с техниката на пейзажите, ама колкото си исках ;). Обикалях из малките улички с високи сгради и без светлина и въздух (но за сметка на това с опикани ъгли ;)), губих се нарочно и даже се заседях нарочно пред MACBA, та си харесах и скейтърите ;). Невероятен късмет, хванах и дъга над музея! После мернах и един папагал из клоните на една палма :).

(... и тук се прибраха девойките „хазяйки“ вкъщи от работа и се захванахме със сангриите местно производство ;))

06.10.2011 г., четвъртък вечерта (първият ми ден! от почивката в Барселона)

:)))))))))))))))))

Kato v prikazka sym ;)

I nai-hubavoto e, che pochvam veche da se chuvstvam vkyshti ;)

Veche pih edna "clara" kato mestna ;) i blagodarenie na pomoshtta na priqtelkata mi si imam veche i mesten nomer ;) Bih se radvala na iznenadi ;)

Neta v hostela e koshmaren, zatova pisha na mini ekrancheto na tela. Kolkoto, tolkova ;)

Vajnoto e, cha na letishteto veche sym syshto "svoq", posle ne obyrkah nito edna ulica kato tyrsih, a po-posle kato ne tyrsihme nishto konkretno, si se gubihme narochno s Vesi, i to s kef :))

Horata tuk naistina imat drug bio chasovnik. I oshte sled pyrvite chasove useshtam, che mn poveche mi otiva ;) bas dyrja, che byrzo shte se vpisha. V 8 ulicite gymjat,nikoi ne se pritesnqva dali shte e naspan utre na rabota, a i tq pochva kysno vse - ne kato nemska banka, ami po-skoro bg. salon za krasota ;) I v 10 ne e myrtvilo, naprotiv!

Shumyt e neveroqten! Horata, kolite, bibitkaneto, prikazkite, smehyt daje - ot vsichko i po mn ;)

Jenite mi se struvat mn po-poddyrjani, takiva kato men neboqdisani i "prosto izkypani" ne preobladavat ;) Spretnati, sys sveji ekipi - sivo mai ne sym vidqla oshte ;)

A shouto tepyrva predstoi ;)))

Tazi vecher si q podarqvam spokoina i sled malko prez priqtno chistiq dush zaminavam za klimatiziranoto leglo :)

A ot utre, kogato sym u Radost, obeshtavam da ne gubq tolkova vreme v neta ;) tq pyk mi e obeshtala cava festa, a odeve zagovorihme za plajen volleyball v sybota ;)

Shte vidim, i oshte kakvo li ne ;) ideqta da nqmam programa mi haresva, opredeleno :))

Tozi pyt razbiram poveche ot ezika, dosta poveche ot predishniq. Ostava i da progovorq ;) zasega problemyt mi e, che sled obmislenoto 1vo izrechenie migam na parcali za vtoroto ... vyrnah se vyv 2ri klas napravo ;) posle minavam na nemski ... i posle angl.... ama kakvo ot tova ;)

Obeshtavam da popivam kato gyba ;))

Hahaha,moga da se "pohvalq" oshte neshto, predi da se otnesa. Vyrveiki ot busa ot letishteto s nemskiq si ekip (kufara, udobnite iztyrkani dynki, kecove, potnik zagashten i sivo-cherna bluza s rykav. Shala da go spomenavam li, i qketo, za vseki skuchai ;) e pri taq konkurenciq po ulicata ... daje i rabotnicite ne mi obryshtaha vnimanie ... ;)

Oooobache uspqh predi sreshtata pone da se preoblecha - v liubimiq mi sharen vid, ciganska svetla pola na cvetq, podhodqsht leko kreshtqsht potnik (bez rykavi ;)), beli chehli kym bqlata osnova na polata, i daje syshtiq jylt shal, za namqtane posle. Eee, sled tova veche mojeshe da si govirim ;)) hihihi, i vednaga vdignah bradichkata, drugo si e da ima nqkakyv vetropokazatel izobshto ;)))

Adiós, mi gente, voy a cama y sueño la playa despues, y el mar, y mi ciudad, y mi lugar en este mundo y ... yeuiiiii :)

Barcelonskiiiiiiii pregrydki,

Mar.

P.S. Ediniqt ot sykvartirantite v hostela ... govoreshe podozritelno dobyr angl. i prosto trqbvashe da go pitam otkyde e, shtoto vse pak beshe neroden. Ami Stuttgart, vika smuteno. Ohoo, maaa man, davai na roden togava ;) sled oshte 3 min. pak go zapodozrqh, i pitam az maaa man, shto govorish ti takyv knijoven nemski bre ... te tam Badisch palabrat, ne Hoch Deutsch ;) i nashiq - mi izuchen sym, zatova. Ama az ne puskam kokala - aha, student si znachi na razhodka tuka. E, okaza se, che se e izuchil veche i paushal si dovyrshva izrechenieto s "i rabotq veche v Berlin" .... !!!

Eee pa takvoz chudo! Chestno kazano, ochakvah nemci, vse pak sa mnogo ;), ama pyk takova syvpadenie .... samo ne sme ot edin kvartal ;) Iiiiiii qzyk, che ne mi haresva ;))

Ma nishto, vreme bol, svqt shirok, more sinio ... :)

Eiiii, i momcheto na recepciqta mi izkliuchi toku-shto voice mail-a na novata karta, avto. sekretarq, ta pone nqma da se nabutvate kato mi zvynite ;)

Golqm sladur, i takyv katalunski ot odeve habla, che ... nishtichko ne hvashtam ;) ostava i da ne beshe vidimo 5 gidini po-mlad ;p)))

Mai mi e vreme da si lqgam, a :)