Нещо пак ми се пише 🤩
След като последните 2 вечери си наваксах сериалите, днес пък се ококорих чаааак в 8ч, късно -късно 😋 , след което се търкалях и четох до 12ч. в леглото - любимото ми, което в клиниката само веднъж ми се отдаде.
И след като се поосиферих с топла вода без чай и лимон 😉, и най-вече 2рия бургер от вчера, се засилих уж само за малко до аптеката, пък накрая свърших 1001 отдавна нужни дреболии, мн съм горда 🙃
Черпих се едно лате макиато, от едно любимо скрито мини кафененце на Wilmersdorfer Str.
След "сбогуване" с кварталните Лидл, поща и Einkaufszentrum даже успях да си намеря и любимия модел TerminKalender, на който съм вярна от точно 12.2004г., почти без изключения. Че и в зелено го имаше <3
Повозих се на бус линията 109 🚌 , като в добрите стари времена ☺️ и спонтанно накрая реших да продължа към старото ми, милото ми екс-летище TXL - нещо, за което събирах сили и кураж цели 1 година и 9 месеца. Поразходих се, пророних най-сетне сълза-две ;( ... Стана ми мн мъчно колко тъжно, запустяло, изоставено и откровено окаяно изглеждаше любимият ми Тегел. Чак И небето беше надвиснало в най-сивата си декемврийска форма, надминаващо повечето берлински "смели" анти-фантазии. Ни 50 shades of grey, ни 😈 дявол - just some goOod old North Germany's top grey :/
Zulassen, um loszulassen & Augen auf und durch.
Новата ми мантра 🙃
Поолекна ми. И вчера покрай всичките термини по диагонал през града, и днес квартално - обиколих, видях, покорих.
Аман. Ай сиктир. Сус.
Basta. El Fin.
Nada mas.
Мога утре с по-чисто сърце да си тръгна!
P. S. Ааа, и одеве подарих монитора и колелото на един мил, смутен чичо пред Wertstoffhof, той не можеше да повярва на късмета си 😊
От тук, това поредно (, но и последно берлинско, надявам се) жилище, ми се ще - разгеле ! - да изнеса вече всичко - тоя път наистина всичко. След първите два ударни през септември (количествено) и октомври (качествено), този Anlauf нека е последният ми.
След като пренесем за Макси някак си тежкия ми, почти нов матрак, който си позволих точно в началото на пандемията - 230€ за сефте дадох с кеф... Но уви, почти не съм го ползвала. У сестра ми довечера ще оставя един комплект одеала (от 09.2004г. от Пловдив, тц тц 😌), 1вата ми ортопедична възглавница от ИКЕА, морски чаршафи - подарък от Ostsee, и имах си хас - най-старите ми анцуг и пижама - за къде без тях 🤭
"Малко" лирично отклонение с емоционални елементи на разсъждение 🙃
No comments:
Post a Comment