Хелзинки, мойта анти-любофф. ;(
Ама пък като се е опнало тая заран едно ми ти слънчице, пу пу! И ахаа и чак да се размекнеш – човещинка ☺. И да се замислиш за малка разОтка. Грее, та се къса, значи!
Ооообаче, нали, здравословен скептицизъм, като се загледаш в човечетата навън - ми те като финикийци. И никой не върви "без цел", по арабско-испански. ;) До един притичват на пресекулки, опаковани бетер мишелини, плът да се не види.
Един таксиджия долу, хем имаше вид на местен рижо-брадат викинг :), тамън се хлъзна под носа ми. Хързууул - за една бройка му се размина сплескана опашка на Дто.
Ееей, ама пък перваза на прозореца как е замръзнал на скрежинки, направо натюрморт а ла карт.
Хихихи :)), а аз си клеча горе на последния етаж в сауната до басейна по клюкарски като пред "тИлИвизУра" на оная ъглова кула на Хисар Капия в Стария град. ;)
П. С. Жалко, че най-сладкото на тоя пуст хотел (след финландската сауна, разбира се) с ееееей такова самохвално панó на входа с "Welcome To The Log Out Zone" - подовото отопление в банята не работи тоя път. :(((
П. С. С. Да си имам и първосветските мрънканията, ааахмаха ;)
Грамаданско легло с бял пух и дебел халат, сауна с басейн, вкусна вода с краставици на влизане, симпатяги на перваза (безспирно чуруликащи птички – от какво им е незамръзващата душичка - ни идея). Че даже и фитнесище в задния двор, огромна мултифункционална спортна уни зала (язък, че само я огледах веднъж, и после така и не ме пратиха повече натам).
No comments:
Post a Comment