Long time no see,
hä, waa?! Mann eeeh ;) Откоогааа не съм се вясвала тук, и откогаааа имах остра
нужда от това! Да си споделя
каквото ми е на душата, пък който не го вълнува, свободен е да не го отразява ;)
По-важното за мен в случая е, че междувременно тази пролет наааай-сетне пак
почнах да се вдъхновявам по оня моя си, Маринин начин :))), ентусиазирам,
усмихвам ведро и широко, вълнувам, радвам, изненадвам, натъжавам истински,
просълзявам, но и чувствам, емоционализирам, бе изобщо НЕ само съществувам!
:))) И дааа, правилно, по “хормониадата” ми, най-“любимата ми “салата микс”,
изобщо даже няма ни гък, ни стон да загубя ... по-добре да не почвам ;)
Най-важното е едно – напред и нагоре!!!
И това, мисля, не
бива да се пропуска в описан вид на момента, свежо-свежо ;)))))))))
Да уточня само
още в началото, че този ден, паметният ми пети пети, малко ми мина като в
мъгла... или мъглива приказка. Осъзнавам го сега, на следващата сутрин, когато
доста повече усещам къде съм и що съм ;)
Питай ме сега коя
кукумявка пак ми е изпила акъла (и най-вече съня) и защо аджеба, да му се не
види, аз ПААААК не спя!
Тоя последния
месец си беше чудо и половина ... Толкова много неща се случиха! Толкова много
се промени(х), напредна(х) :)))
И сега, има няма
от 2 часа нощно местно време на пресекулки, после в 4ч. с бебето и окончателно
и сега в 6ч. аз броя ли, броя липсващите звезди по тавана. В моя свят вече е
обяд ... , ама моята глава май-май най-малко знае къде се намира ;) Това
наистина не е шега работа... Ужким е почти “като у нас”, ужким е по европейски
му стил (поне) почнало, ооообаче! Jet lag is killing me (not so very) softly ...
Impact-ът е сериозен! Всичко е различно!!! Като
започнем от хората в самолета и стигнем до чуруликащата ми непозната утринна
птичка. А и ето “поименно, колега”:
изгледът над
океана от самолета и милионите тонове синьо-зелено! ; небостъргачите на брега ;
излитането и кацането с голяяям самолет (пълно първоначално “разочарование” –
очаквах да е толкова по-вълнуващо! А аз успях даже да дремя през повечето
време, опъната на 4 седалки като пич :)) ; климатът! Лелеле климатът – аз съм
просто направена за тропическото, няма какво да се лъжем повече ;) ; копчетата
по тоалетните на летището; тълпата пред паспортната проверка!! Шарена паплач, тотална
латино-сган, панаир на суетата, ама по американски ... ; въздухът, въздухът!
Друг е бе просто, как да го обясня с думи ;)) ; магистралите – а ние си
вярваме, че по-широки и хубави от немските нямало! Ха, що за шопска заблуда ...
Тия тукашните са с палми и най-разни други розови храстчета-облачета по тях :)
; колите – мдааа, колите! Грандоманско си е, няма да споря. Обаче, съвсем
честно казано, очаквах да се шашна повече – изобщо не са толкова малко европейските
коли по улиците от Маями чак до и във Нейпълс. Разбира се, “нашенските” са от
Ауди през Порше и до Мазерати ;))), ама на тях кой ли им обръща чаак толкова
внимание ;р)) ; ниските къщи с китните им окосени моравки с две палми отпред ;)
– асъл като извадени от американски филм – че даже и боклуците наистина липсват
по улицата! Да бее, липсват си, ей така, все едно е най-естественото нещо на
света.
Лелеее, този
местният модел “славейче” тук как ме омайва сладко-сладко, какви ги върти и
усуква само ;))) Голям сладур!
И най-много като
първо впечатление все пак наистина ме “удря” размерът на всичко – имал бил
значение значи! Охоо, и още как ;))) То къщите ; дворовете ; колите ; гаражите
(примерно тукашният побира един джип, едно кабрио, няколко детски колички и
играчки и даже остава място да влезеш в къщата през вратата без да се отъркаш в
нито едно от безупречно непрашните изброени ;))) ; машините (пералнята и
сушилнята са колкото поне 3 европейски на дължина ; микворълновата е един компактен
летящ кораб, колкото 1,79 нашенски), височината на таваните и дължината на
стаите, че и на леглата също ;)) (моето в стаята за гости побира, на око, поне
едно китайско семейство, разбира се на късата страна ;))) ; опаковките в магазина!
Леле коолко мляко пият тия хора наведнъж бре?! Те са като пластмасовите бутилки
за масло за колата в немско ... И лъскавотията и френетичната подреденост в
“кварталния” магазин – колкото един от най-големите в големия „mall“ в роден Пловдив – смятай, щом аз, подредения
немски възпитаник, се впечатлявам!
Апропо – for the
record – големите хора още не съм ги видяла ;)) Имаше 2-3 грамадански телеса,
ама ... то като че ли в немско или българско не сме ги виждали същите.
Ами океана?!
Лелеееее леелеее, защо не почнах направо от него ;) Еееееййй това с размера,
дето бил имал значение, е голяма работа, ейй ;)) Стихия голяма, чудо невиждано
по нашите централни европейски полета. Огрооооомната велика вода :))) А и както
за първи път я видях така разярена ... е добре де, леко следобедно
неразположена беше – щом местните си се плацикаха и пет пари не даваха за
грандиозните, за мен поне, вълни докъдето ти око стигне. Наистина мнооого
впечатляващо!!!
Изобщо, дайте ми
на мен воден басейн и ме оставете да си се радвам :)))
Иииии, а
тоз’вятър! Оххх, майка .... добре че този път, при втория ми сблъсък с
Атлантическия Океан, съм се въоръжила с капки за уши, любимата шарена
универсална качулка и ... ще си стискам палци все пак така “любимите” ми
чувствителни уши веднъж да се направят на ударени, ей така просто, от тях да
мине, и да ме оставят на спокойствие.
Но определено ще
трябва да внимавам какво обличам, и май-май повече – какво събличам ...
Слънцето не си поплюва, жари здраво! The Sunshine State бе,
мари, то си го пише на всяка кола :))) Като пристигнах следобяд
им беше 27 градуса с леки полупрозрачно бели облачета – направо студ на
кутийки! И изобщо няма да споменавам как тръгнах от Берлин в 6ч. сутринта след
най-прекрасния (пролетен) ден за годината (стигна 20тина градуса през деня) –
подобаващо “огащена” с няколко ката един върху друг, чорапки, закъде без шал и,
за по-сигурно, и завита с голямото яке на Татко в колата. Има-няма 10 градуса
беше на тръгване...
А пък за
посрещането ми ще си (раз)кажа само на Eingeweihte, ако изобщо скоро, sorry майна ;))) Това си остава за мен :D
Let the surprise
begin!!!
P.S. На такова едно място цветната ми, жадна за
слънце душа би се (пре)родила :)))
P.S.S. Урааа, навън междувременно изгря :))) Тия
тука, от мене да знаете, ама слънцето за нищо го нямат – срамота! С голямата
лопата им го сипват отгоре и те ... така си живеят просто :)
Мисля, че ми е
време да сефтосам басейна – откооога му се каня да съм му редовна фенка преди
закуска :))) Извинете ме...
